В началото март във Варна, в залите на Градската художествена галерия беше открита изложба от творби на варненски художници, притежание на Градската галерия в Добрич.
Колекцията декларира мощта на 80-те и взривява пространството. Такава стока вече не се произвежда. Няма за кого. Чудовищен Урумов, спонтанен Лечев, класически Божков, безупречен Стоилов. За мен е чест, че съм работил близо до тях. Никога не трябва да забравяме и приноса на Снежина и Емил Попгенчеви към бойната слава на Варна.
Зафиркова е представена елегантно. Нейната работа от 1982 е част прехода към черния период.
Трайчев /аз/ присъства с една почти чирашка работа, датирана също от 1982. Твърде много любов към фотографските дефекти, криворазбран Бейкън и недовидян Хокни. Не е зле, като за начало на селски туризъм. Употребени са всички видове сиени и умбри охри. Никакво черно! Вандайк + пруско синьо! Но, бялото размахва предателски байряк. Абе, земята и хората. Това е названието на Общите художествени изложби, които се провеждаха през две години в Толбухин по времето на соца. Купуваше се на кило и под строй. Всички местни заводи и АПК /Аграрно-Промишлен Комплекс/ бяха мобилизирани. Държавен рекет. Вождът - Светлин Русев управляваше всичко това. Този овластен човек направи толкова много за гилдията, че след 40 години още му държи края. Някои не го харесват, но човекът е корав. Голяма част от колекциите на провинциалните галерии са от това време, а на Добричката най-вече.
На този фон, изложбата в галерия Графит на някакви млади хора, сякаш дошли от времето преди Байрон да се роди, е толкова тъпа и жалка, че не си струва да я обсъждам. Сред младите, по неизвестни причини /може би, игра на учител - ученици/, се мъдрят и ортодоксални и даже прилични музейни художници. Проектът е титулован претенциозно - GENESIS. Както винаги има изключения, за щастие.
Боже, дано да има кой да ни погребе.
